Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06 22:59 - Мърморкото – чудовището в нашето съзнание
Автор: designyourlife Категория: Други   
Прочетен: 119 Коментари: 1 Гласове:
2



 Мърморкото – чудовището в нашето съзнание

 

                Ако прекараш 5 минути оплаквайки се, си загубил 5 минути.

                Джим Рон

 

            Има много думи за този порок – оплаквам се, вайкам се, хленча, недоволствам, тюхкам се, роптая, мърморя. Но какво означава това – да изразяваме недоволство или раздразнение от нещо.

            Но какво характеризира оплакването? Нека да направим хирургически разрез – на първо място сме недоволни сме от нещо – нещо, което явно се е случило и е факт. Но това не изчерпва значението – понеже сме недоволни ние изразяваме това наше възмущение на други хора или го възпроизвеждаме в съзнанието си. Защо обаче осведомяваме себе си или другите за нашето недоволсвто? За да се предприеме нещо ли? Съвсем не. Ние мрънкаме без да очакваме нещо да се промени. Напротив – обикновено сме убедени, че колкото и да мрънкаме ситуацията ще остане същата.

            Защо обаче възниква тази нужда в човешкото съзнание? Тя е безполезна, натоварва, изтощава, защо му е на човек да хленчи?

            Мърморенето предствлява форма на неприемане, на съпротива с това, което е. На нивото на мисълта, когато мрънкаме ние осъждаме ситуацията, а емоционално се натоварваме с негативност. Оплакването ни превръща в жертви на ситуацията. Когато недоволстваме ние обвиняваме нещо извън нас за негативните усещания. Това е до някаква степен възнаграждаващо, защото се чувстваме невинни и безгрешни, ситуацията е сгрешена, ние не носим отговорност. Някой друг е виновен за нашето недоволство.

            Недоволството е извинение. Извинение да останем жертви. Но то носи след себе си множество недостатъци и последици за всеки, които го използва. Човекът, който постоянно се оплаква, губи свободата си. Той не иска да поеме отговорност за това, което му се случва и по този начин, не държи контрола над собствения си живот.

 

            Мрънкането ще съсипе бъдещето Ви. Да се оплакваме е губене на време.  Това е смъртоносна болест. Ако мислете, че е безобидно да хленчим попитайте децата на Израел от Стария завет. Според Библейската история израелтяните били били роби в Египет. За да им помогне Господ направил невероятни чудеса и ги изпрати към обетованата земя. Докато пътували към свещенната земя те започнали да мърморят. Започнали да се оплакват от храната, от топлината, от студа: "... хората се оплакваха от трудностите си в слуха на Господа, и когато ги чу, гневът му се разбуди. Тогава огън от Господа изгори между тях и изгори някои от тях в околностите на стана.... И още време израилтяните казаха: Спомняме си рибите, които ядяхме свободно Египет, краставици, пъпеши, праз, лук и чесън, но сега цялото ни същество е изсъхнало; няма нищо, освен маната пред очите ни.“ „Ако бяхме умрели в Египетската земя! или само ако бяхме умрели в тази пустиня!“ Те били свободни, били избавени от робството, но все пак постояно негодували. Накрая Господ отменил пътуването им и те умрели по пътя към обетованата земя, никога не стигнали до нея.

 

            Oплaĸвaнeтo e любима храна зa eгoтo, зa дa се отдели от останалия свят. Bcяĸo oплaĸвaнe e иcтopия, ĸoятo yмът ви cъздaва. Оплакването може да се случи в ума Ви, може да бъде и изразено пред цяла тълпа – не това е от значение.

            Heгoдyвaниeтo e eмoция, ĸoятo cъпpoвoждa oплaĸвaнeтo и yмcтвeнoтo eтиĸeтиpaнe нa xopaтa и вливa oщe пoвeчe eнepгия в eгoтo. Bиe нeгoдyвaтe cpeщy aлчнocттa нa богатите, cpeщy правителството, срещу нeчecтнocтта на хората, срещу времето, срещу всичко, което Ви се изпречи. Eгoтo oбoжaвa тaĸивa нeщa.

            Зaĸлючeниeтo винaги e eднo и cъщo: тoвa нe би тpябвaлo дa не ce cлyчвa; aз нe иcĸaм дa cъм в тoвa пoлoжeниe; aз нe иcĸaм дa пpaвя тoчнo тoвa; ĸъм мeн ce oтнacят нecпpaвeдливo. Haй-гoлeмият вpaг нa eгoтo пpи вcичĸи тeзи и мнoжecтвo aнaлoгични cлyчaи e, paзбиpa ce, нacтoящият мoмeнт, инaчe ĸaзaнo, caмият живoт, действителността.

 

            Оплакването може да ви отнеме живота. Ще ви унищожи и ще ви остави без нищо. Никой не иска да се занимава с мърморко. Никой не иска да популяризира мърморко. Никой не иска да живее с мърморко. Никой не иска да има мърморко около себе си.

 

            Оплакванията не са за победителите в живота. Трябва да се съсредоточите върху това, което можете да направите, а не върху това, което не можете. Трябва да се съсредоточите върху възможностите, а не върху трудностите. Когато го направите, не само ще се вдъхновите, но и вие ще бъдете пример за това, което другите да следват.

 

            В даден момент и време в живота си може да станете неудовлетворени и неспокойни. Може дори да се окажете разочаровани, победени, разорени, с разбито сърце. По време на тези трудни времена не е необичайно да се оплаквате, мърморите и се оплаквате от вашето настоящо положение. Но не привиквайте към този навик, защото свикнете ли веднъж трудно ще можете да спрете.

            Винаги казвайте „да“ на настоящата ситуация. Какво може да е по-налудничаво от това да се съпотивляваме с действителността. Настоящият момент понякога наистина е неприятен, неприемлив или ужасен. Но трябва да сме наясно, че ситуациите биват 2 вида – такива на които можем да влияем и такива, които не можем да променим. Когато изберем какво да направим няма нужда вече да създаваме и подхранваме вътрешното ни недоволство.

            Спрете да храните това чудовище, наречено „мърморко“ и животът Ви ще се промени, жизнената Ви енергия ще се повиши и хората около Вас ще усетят промяната. Животът е такъв, какъвто е. Спрете да се съпротивлявйте.

            Както са казали „Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да сърфираш“.




Гласувай:
2
0



1. lexparsy - designyourlife, ще бъда безскрупулно откровен…
08.06 01:50
Страхотно полезна статия… аз лично си напомних и подсетих и размислих…
Но…
се чудех дали да коментирам! Защо ли?
Често попадаме в капана на хора, които си мислим че са написали и споделили мнението си, и търсим дебат… но се оказва че контекста на труда е преписан с незнайно колко съпричастност…
Образователно е приучено, че когато цитираш други източници се уточнява. Кой, от къде, кога… Библиография се казва… съжалявам че мене така са ме учили, че да ме мразят като протестирам !!!
Толкова си личи кое е копирано и кое казваш ти… е май е почти една трета…. но не знам!
Ако беше казала със свои думи ще бъде по-разбираемо и за тебе :-)
Все пак Благодарим.!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: designyourlife
Категория: Други
Прочетен: 6582
Постинги: 16
Коментари: 5
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930